След приемането на страната ни в Шенген се усеща значителен подем в пазара на индустриални имоти. Това важи за всички големи градове. По-ниските транспортни разходи и по-късите вериги за доставка повишават търсенето на индустриални имоти и стимулират изграждането им. Освен това, приемането ни в Шенген значително улесни онлайн търговците, базирани в страните от Европейския съюз. Това допълнително натиска пазара към изграждането на нови складови бази. Големият проблем е, че почти липсват свободни площи, поради което предлагането на ново строителство е изключително слабо.

В София има баланс

София, естествено, е най-големият пазар на индустриални имоти у нас, като се наблюдава баланс между инвестиционното строителство с цел отдаване под наем и покупка на терени за изграждане на собствени обекти. От началото на годината са завършени 7 проекта за ново индустриално строителство, с обща площ от близо 50 хиляди квадратни метра. В същото време площите за отдаване под наем са нараснали до 780 хиляди квадратни метра, което е около 30% от целия индустриален фонд. Зад тази цифра стои наем на близо 23 хил. кв. м. складови площи от началото на годината, което е лек ръст в сравнение със същия период на миналата година. Със завършването на сключени сделки, започнали през миналата година, общият наемен пазар на индустриални имоти за първото тримесечие достига 49 хил. кв. м. –  приблизително равен на проектите за собствено ползване.

Източната и западната част на София вече са еднакво привлекателни за потенциалните клиенти. Наемната цена на най-високия клас складове „А“ е 7 евро/ кв.м., на средния клас – 4,50-5,50 евро/ кв.м., а на най-ниския – 4 евро/ кв.м., но такива липсват.

Във Варна големите компании търсят свободни терени

Варна е центърът на Североизточна България, който също страда от липсата на свободни терени за изграждането на нови индустриални имоти. Градът държи високи цени на този тип имоти, защото те са съсредоточени изцяло само в Западната индустриална зона. Северната отдавна е станала притегателен център на ново жилищно строителство, а Южната промишлена зона има голям потенциал, но той все още не е развит.

Във Варна интересът към нови индустриални имоти също е в основните две направления. Все по-често по-големите компании, търсят свободни терени, където издигат индустриални сгради по собствени планове. Това са компании, които имат такива еднотипни сгради в цялата страна. Второто направление са терени, на които компании, специализирани в индустриално строителство, предлагат имоти по задание и според нуждите на потенциалния клиент.

В същото време се оказва, че свободен промишлен терен на цена под 200 евро/ кв.м. почти няма. От гледна точка на бизнеса се търсят основно логистични помещения за пакетиране на храни, за авточасти и автосервизи, за мебели. Интересът към свободните терени е за рентакар, за паркинги за автобуси и камиони, за складове за строителни материали.

При наемния пазар на индустриални имоти – складове и производствени сгради, с площ над 1000 кв. м, цената е от 3-3,50 евро/ кв.м. без ДДС. За по-малка квадратура цената се качва на 4-6 евро/ кв.м. без ДДС. Самата цена зависи от състоянието на сградата, височината, дали има рампа или асансьор.

В Пловдив се търсят малки складове

В Пловдив ситуацията на пазара на индустриални имоти е доста по-различа. Там се търсят основно големи парцели за производство от над 2000 кв.м., а в същото време при складовете търсенето е за много малки обекти – до 300 кв.м. Този парадокс се обяснява с много добрата транспортна свързаност на индустриалната зона в Пловдив – най-вече непосредствената близост до магистралата. Това кара компаниите да се възползват от добрата логистика и да правят по-често зареждане на по-малък обем стоки. Затова се търсят и по-малки складове. В същото време склад ново строителство трудно може да се наеме на цена под 4,50 евро/ кв.м. При производствените помещения от най-висок клас цената стига до 6 евро/ кв.м.

Класификацията

Клас „А“ е склад с най-високо качество и съвременни условия. Този тип складове обикновено се намират в индустриални зони, близо до транспортни артерии. Характеризират се с високи тавани – над 10 метра, системи за пожарна безопасност, температурен контрол, добра изолация и вентилация. Складовете клас „А“ имат модерна инфраструктура, обезпечени са с докове, рампи, системи за управление. Те са подходящи за логистични центрове, фармация, електроника, съхранение на храни при специфични условия.

Средният клас складове „В“ са по-стари постройки, но все още функционални и безопасни. Обикновено са със средна височина на таваните, ограничени товаро-разтоварни възможности и частично отопление или вентилация. Подходящи са за стандартни стоки, като резервни части и материали без специални изисквания.

Най-ниският раздел складове са клас „С“. Често това са стари или преустроени сгради – бивши халета или големи гаражи. При тях липсва добра изолация, вентилация, системи за сигурност. Често са използвани за дългосрочно съхранение на стоки, които на изискват специални условия, като строителни материали.