Едва ли има българин, който да не е хапвал скумрия на скара в хлебче (балък екмек) на брега на Босфора. Едва ли има нашенец, който да не се е поклонил в светинята Света София. Разбира се, едва ли има и такъв, който да не се е потопил в пещерата на Али Баба, наречена Капалъ чарши. Всичко това е съсредоточено в мегаполиса Истанбул – един от най-старите в света. Съвсем естествено е да има огромен интерес и към пазара на недвижими имоти там – от най-обикновените мигриращи към безкрайно големия град турски работници, до милионери от всички точки на света. През миналата година има рекорден брой сделки, голямо търсене и предлагане и всякакви възможности за цени. Единственият проблем е непрекъснато увеличаващата се инфлация. Именно

Инфлацията

прави сравнително безсмислени опитите да се дадат точни средни цени към определен момент. На годишна база, в края на февруари инфлацията в Турция е около 31%. Неприятното е, че турската централната банка днес е затруднена да продължи относително успешните си опити за овладяването й, заради войната в Иран.

Именно заради инфлацията обаче, сделките в мегаполиса са с пореден рекорд през 2025 г. Тогава бе отчетен ръст от над 14% спрямо 2024 г., зад който стоят над 280 000 сделки. Средната цена в началото на 2026 г., колкото и широко понятие да е това, се движеше между 1600 и 2000 евро/кв.м. В същото време, в града е възможно да си купите евтино жилище за доста под 1000 евро/кв.м, а се предлагат и имоти за по 10 млн. щатски долара. Добре е да се знае, че в Истанбул сделките остават в долари.

Хората купуват толкова много имоти, най-вече за да спасят спестяванията си от инфлацията. През последните години, имотите поскъпват с темпа на инфлацията, като ръстът е между 30 и 50% годишно. Единствено през 2025 г. се стигна до ситуацията ръстът на цените да изпревари този на поскъпването на живота. Над 90 процента от

Купувачите

в Истанбул са турски граждани. Този процент се вдигаше през последните години, отново заради голямата инфлация. Финансовата нестабилност в южната ни съседка доведе постепенно до отлив на чужди инвеститори, защото е много трудно за повечето чужденци да се ориентират правно и финансово. Поради тази причина е добре всички нашенци, които биха искали потенциално да придобият имот в мегаполиса, основно заради успешен бизнес, да ползват услугите на брокери и адвокати, и много внимателно да четат документите.

От миналата година има някаква надежда ситуацията да се промени, като отново се надига интерес за покупка от страна на руснаци, украинци, азери, както и богати англичани и американци. Затова спомогнаха промени в законодателството, които намалиха прага на средствата, инвестирани в имот, които дават възможност за придобиване на турско гражданство, до минимум 200 000 долара. От друга страна, в Турция през 2025 г. бяха наложени драстични санкции на над 1400 брокера за изкуствено завишаване на цените – за откровена спекулация. Както вече стана ясно, в мегаполис като Истанбул,

Цените се различават много

в зависимост от това в кой квартал е имотът. Най-достъпен е Есенюрт, където има и най-много ново строителство. Тук е съсредоточен масовия сегмент, като купуват основно работници. Всяка година градът се увеличава средно с 200 000 души. Други достъпни квартали са Башакшехир и Пендик.

Най-много се търсят жилища с две или три спални, които да са с добра транспортна свързаност, по възможност близо до метрото. Като се има предвид, че в Истанбул разстоянието от единия до другия му край е 100 км, е повече от необходимо жилището да е близо до удобен транспорт. Естествено, най-голям е напливът към ново строителство, защото в центъра на Истанбул цените са много високи. Проблемът обаче са все още

Високите лихви по ипотеките

които намаляват ипотечните сделки. Това е и причината сделките в брой да са много голям процент.

Относително ниските средни цени в Истанбул и евтините наеми (средно около 6 евро/кв.м) водят до интересен парадокс: колкото е по-луксозен кварталът, толкова е по-ниска доходността в него. Най-висока е в Есенюрт – близо 9,4% на годишна база. Най-ниска е доходността в елитните квартали, като Бешикташ, Кадъкьой и Бейкоз, където тя пада повече от два пъти – до 4% годишно.